част 2
07-08 август 2021год.
- Панорама преди гр.Белоградчик
- Белоградчишка крепост
- Пещера Венеца
- Пещера Магура
- Крепост Баба Вида
Едва 9:15 сутринта е, но адреналина ни още не беше спаднал след инфарктната сутрин. Никога не съм си мислила, че полета с балон ще е такова екстремно преживяване. Както и да е, няма време да го осмисляме. Денят тепърва предстоеше и ни очакват още доста интересни места, макар и с не чак такъв адреналин.
По стари мои спомени, преди влизане в град Белоградчик, отляво има едно разширение на пътя и скала. На разширението оставяме колата и от там отдясно на скалите се вижда тясна пътека, която води до разкошна панорамна площадка. За съжаления хората са ужасни и са приспособили мястото за нужник, за това внимавахме с погнуса къде стъпваме. Но панорамата която се разкри пред нас си заслужаваше усилието. За въпросната панорама научих от едно мое предно идване. Тогава си наехме местен водач да ни разведе през околните забележителности и за два дена извървяхме над 30 км. екопътеки, коя от коя с по разкошна панорама. Заведе ни на места където масовия турист не е стъпвал, срещнахме се с по 6-7 пепелянки на ден, направо приятелки си станахме с тях… та мисля че тогава се влюбих в този район. Макар, че сега не можех да се ориентирам напълно и да минем по същите тези пътеки ще дам всичко от себе си за да покажа на Мариан красотата на това място.
След солидно количество снимки се отправихме към Белоградчишката крепост. Минава се през целия град и по един тесен баир се изкачихме с колата до широк паркинг пред самата крепост. От дясната страна на паркинга има дървени къщички със сувенири, а от ляво на паркинга е касата и магазина с Магурско вино и ракия. Платихме си билетите, но после ще минем през магазинчето да си напазаруваме армагани за вкъщи. Минавайки през крепостната врата осъзнах колко много сме се прецакали. Вече споменах, че по това време се организира фестивала на операта. На мястото от което трябваше да се открие пред нас онази прекрасна панорама към крепостта от картичките, сега седяха разпънати сцена, прожектори и платнища. За нас точно тази гледка беше задънена с купчина съвременен „боклук“. Не е честно! Пътувахме седем часа в посока за да дойдем в този район да видим някой емблематични забележителности и накрая да останем частично разочаровани. Наистина не е честно! Наложи се да минем под самата сцена за да се доберем до стълбите които водят към крепостта. Имаше сравнително малко туристи и предвижването беше лесно и спокойно. След изкачването на първите стълби, минахме през втората порта на крепостта. От там навлязохме към вътрешния двор, а от там по едни по тесни и стръмни стълби, някой каменни, някой метални, се качихме и на панорамата над скалите. От там се открива 360 градусова гледка над белоградчишките скали. Всеки път ми спира дъха, сякаш гледаш пейзаж от някоя друга планета или някоя сюрреалистична картина оживява пред очите ни. Седнахме петнайсетина минути да се насладим на необятната красота и после внимателно по обратния път надолу по стълбичките.
От крепостта се запътихме към една сравнително млада пещера, а именно пещера Венеца. Открита е за посетители от 2015 година и може да се посети целогодишно. Да си кажа честно, това е една от любимите ми пещери. Според мен е най-красивата в България и мога да я посещавам още безброй пъти и няма да ми омръзне. Малко преди входа на пещерата има обособен паркинг, където си оставихме колата. От там стотина метра пеша по равен асфалтов път покрай изградени беседки и чешма стигнахме до масивна сграда изградена непосредствено пред входа на пещерата. Вътре ни раздадоха по една каска и вече можеше да влезем в пещерата водени от една мила жена.
Пещерата се състои от пет зали свързани с тесни и на места отвесни тунели. За улеснение на туристите са монтирани ментални стълби с парапети, а пода е покрит с платформи. Всички зали са осветени разноцветно с постоянно менящи се цветове. Каските са именно за стръмните стъпала. Още със слизането в първата зала се чуваше изкънтяването на нечия глава забила се в тавана на тунела. И благодарение на каските нямаше разтекли се мозъци.
Пещерата е богата на сталактити, сталагмити и сталактони. Милата жена ни обясняваше подробно и ни изчакваше търпеливо. Личеше си, че пещерата е изключително добре подържана и стопанисвана. Само в петата зала не се допускаха туристи, имало отровни газове и не било подходящо за посещение.
Излизайки от пещерата установихме, че вече е станало обедно време, но въпреки това имахме време за още нещо да видим. Следващата ни дестинация беше още една впечатляваща за мен пещера. А именно пещера Магура. Преди години посещавайки я за първи път, съвсем случайно попаднахме на лекция на Кирил Кирилов на тема скалните рисунки в пещерата. Първоначално бях много скептична. Не знаех кой е този човек отпред и какви ни ги бръщолеви, даже бях леко разочарована и изнервена от влаченето и мотането. В последствие се заслушах в неговата теория и прочит на рисунките в пещерата и да си кажа бях впечатлена. Ако наистина е вярно това което той разчита, това би променило историята ни драстично.
За съжаление в днешно време в залата със стенописите не се допускат туристи. На скоро вандали влезли и унищожили част от рисунките и с цел опазването на останалите, достъпът до тях е много ограничен. Но това не прави пещерата по-малко интересна. Влиза се на определени часове. На нас ни се наложи да изчакаме трийсетина минути отвън, но нямахме късмет и времето беше ужасно горещо, местата за сядане бяха кът, а сянката истински лукс. Бая се изпотихме и направо си беше като древно мъчение – „готвене на бавен огън в собствен сос“. Без особени драми минахме и през това.
Водача ни беше един младеж, събра групата и ни поведе. Лично аз рядко харесвам водачите в пещерите, понеже в повечето случаи са твърде резки и се опитват да си наложат своето мнение за пещерните образувания. А реално всеки си има различно въображение и има право да оприличи всеки камък на каквото си поиска. Както и да е. Сегашния ни водач държеше неутрално мнение за всички прочити на рисунки и образования. Не отричаше никоя хипотеза, но и не налагаше своето мнение.
Другото интересно нещо в тази пещера е, че се влиза от едно място, а се излиза от друго. На изхода ни чакаше влакче за който пожелае срещу едно левче вход или на самоход. За съжаление влакчето не е достатъчно за цялата група. Сега малко негативно ще се изкажа, но все си мисля, че докато се научим как се прави хубав туризъм и как да извличаме максимално от забележителностите ни, ще мине още бая време. Та първо разстоянието от изхода не е много, но жегата и слънцето определено могат доста лошо да повлияят на някой хора. А чакането 30-40 мин на слънце преди влизането допълнително влошава нещата. Това, че влакчето не е достатъчно за цялата група си е голям минус. Или намаляш групата или пускаш две влакчета. А за това, че допълнително се плаща просто нямам думи. Ако трябва качи с 1 лев билета, колкото си е цената на влакчето, но го предложи като екстра, атракция към обиколката. Сигурна съм, че туристите ще са 100 пъти по доволни като им се каже, че превоза им е безплатен, въпреки, че те вече са го платили във входната такса. М много ме е яд като гледам как някакви хора искат да печелят без дори да са дали грам от себе си. И накрая защо туризмът ни не върви ?!
Та за този ден емоциите ни стигат и потеглихме посока Видин и хотела ни. Вече нямах търпение да си взема душ и да си измия косата от сутрешния „ритуал“. А и беше хубаво да намерим къде може да вечеряме. Предната вечер пробвахме да седнем на едно заведение на брега на Дунав или по точно в самата река на нещо като платформа. Създаващо впечатлението, че си на кораб. За наше учудване още на входа ни изгониха с пред текста че понеже сме само двама и няма как да ни настанят, ако сме били поне четирима нямало проблем ама за двама не може. Което е абсурдно, ние като „само двама“ да седим гладни понеже няма да можем да им направим достатъчно оборот. Доста грубичко ми се видя, но ние решихме да сме нахални и да пробваме пак. Все пак предната вечер като се връщахме от другия ресторант видяхме, че въпросното корабче все така празно и пусто си седи в очакване на големите консуматори. Обаче за втората вечер имахме друга тактика. Без питане и излишни любезности, влизаме и се настаняваме директно на някоя маса пък нека ни изгонят. Плана се оказа успешен. Поизгледаха ни кофти но все пак ни донесоха менюто. Ние обикновено не се застояваме много. Предпочитаме да хапнем на бързо и да се приберем в хотела за да почиваме по пижами излегнати и с чаша вино…
За следващия ден ни оставаше само крепостта „Баба Вида“ да видим, но преди това решихме да си потърсим нещо за закуска и евентуално кафе като за старт на деня. Хотела ни беше на центъра на града и предполагахме, че все някъде ще успеем да закусим, нооо… отново бяхме в грешка. В 8:30 напуснахме хотела и се отправихме в търсене на храна и кофеин. След цял час скитосване по улиците в разгара на туристическия сезон се оказва че в неделя сутрин във Видин човек няма къде едно кафе да пие пък камоли да хапне. Спирахме и питахме различни хора, някой да ни упъти. Уви все същия отговор получавахме. „ами.. не знам.. не се сещам за такова място…“. Еврика видяхме едно кафене което имаше доста персонал и седяха покрай празните маси. Попитахме за кафе и те ни изгониха, казаха да се върнем по късно понеже работното им време не било започнало. Знам ли, може би са си в правото, а можеше и да ни направят жест и да направят едно бързо кафе в пластмасова чашка и да им се махнем от главата. Определено бих го оценила! Като цяло оставам с доста смесени чувства за това място. Красива природа и забележителности, но ужасно неучтиви хора без капка нюх за туризъм. Наистина не разбирам цялото това хленчене, че нямат работа, нямат пари, слаб сезон и така нататък, а като им идем ни гонят. И аз работя с хора и доста често ми се налага да работя часове преди да ми е започнало работното време или да продължа да работя до късно. Никога не се е случвало клиент да дойде по рано и аз ако съм свободна да го карам да си чака часа, защото видиш ли до началото на работното ми време има още 15 мин. Както и да е, аз така разбирам нещата и така си ги правя, но определено с това отношение не бих се върнала в този град.
Междувременно вече съвсем изнервена от хората и загубата на време видяхме наблизо една барака таман да отваря. Разнесе се аромат на прясно изпечени филийки и се насочихме на там. Забелязах, че доста хора се отправиха натам, явно не само ние сме имали този проблем със сутрешното кафе и закуска. Не бяха най-хубавите принцеси които сме яли, но за гладни хора са си супер. А хигиената дори няма да я коментирам, но вече бях готова да си затворя очите за всичко стига да получа кафе. Доста по-спокойни и сити се отправихме към средновековна крепост Баба Вида. До нея стигнахме по централната улица и през парка, който беше в ремонт. Това е една от най-запазените крепости която съм посещавала, даже бих казала, дори една от най- впечатляващите. Разположена на брега на р.Дунав с огромни крепостни стени и кули, а вътре е като лабиринт от тунели и стълбища. Това също е от местата които бих посещавала многократно. Много добре поддържана и стопанисвана, като в някой от помещенията са поставени макети, които по-добре да създадат усещането за предназначението на дадената стая. А гледката от кулата към реката и съседна Румъния е просто спираща дъха.
След като се наситихме на хубави гледки беше време да се отправим в посока Враца и от там към Габрово. По път решихме, че имаме достатъчно време да се отбием и до пещера Леденика. Като цяло се бях зарекла никога повече да не стъпя там, но реших да им дам последен шанс. Само при първото ми посещение бях супер доволна от водача ни и разходката. Момчето беше много обстоятелствено и разказваше увлекателно. Разходи ни из всички зали, показвайки ни ги подробно. За съжаление с всяко следващо посещение проблемите се увеличаваха. Всеки следващ път трасето на обиколка се скъсяваше, а цената се увеличаваше. Дори единия път не искаха да ни пуснат понеже сме били трима човека, а за влизане миниума е четирима. А тогава беше една зверска снежна виелица, ние едвам се добрахме до тях и като цяло шанса някой да дойде още в близко време си беше почти нулев. Седят 5-6 човека персонал по столовите и ни казват докато не дойде още един човек няма да ви пуснем. Попитах ги съвсем учтиво дали ако 2-3 часа никой не дойде всички заедно ще си чакаме без да правим нищо и отговора беше „Да“. Е тогава вдигнахме патардията! Толкова много километри сме били до тук за да ни кажат, че просто ще чакаме, и че ако никой не дойде просто трябва да си тръгнем. След един лек скандал от наша страна с искане да говорим с управител и книгата за похвали да напишем нещо не особено похвално, се оказа, че все пак ще ни пуснат без значение броя ни. Та как да е! Сега отивах с очакване на поредното разочарование. Знам, че не бива, но след всички разочарования там, нямаше как да очаквам друго. За съжаление очакванията ми се оправдаха. Цената отново беше качена, а ни пуснаха само в първата зала и езерото. Като попитахме защо не ни допускат до другите зали, отговора беше „Там се използва за склад на оборудване за концерти и няма как да се мине“. Честно ли?! Това е абсурдно!!! Това да не ви е склад? Ние плащаме не малка цена да разгледаме пещерата, а не да я поддържате в склад и само да отбиват номера с една зала. Нямам проблем да си правят концерти, тяхна си работа, нека се развиват. Съмнявам се всяка вечер да има концерт, пък и така да е, техен си е проблема. Или ги внасят само при концерт или правят така да се съхраняват на място на което няма да възпрепятстват туристическите обиколки. Не знам аз ли станах много взискателна или хората твърде безскрупулни. Та пак да кажа – В тази пещера идвам за последно и не защото пещерата не ми харесва, напротив – тя е прекрасна, но хората не стават!
На слизане от пещерата се отбихме на един панорамен завой, малко да охладим страстите и дишането с удивителната гледка към отвесните врачански скали които образуват известния пролом „Вратцата“. Тази гледка никога няма да ми омръзне, а усещането за страхопочитание винаги се усеща с пълна сила. Едно нищожно човече изправено пред величието на майката природа… тези скали…този простор…тази красота…просто се оставяш усещанията да те завладеят…
