21 юни 2020 год.
- Вр. Ком
- Надморска височина: 2016 м.
- Денивелация:476 м.
- Километри в посока: 4,25 км
- Начална точка: х. Ком – нова
- Маркировка: много добра
- Местоположение: гр. Берковица
- Време в посока: 1:30 часа
- Екопътека „Хайдушки водопади“
- Километри в посока: 4,75км
- Маркировка: Много добра
- Време в посока: 1:15 часа
- Денивелация: 279м.
Това е един връх, който е много отлаган. Или по- точно , поредния такъв. Като една от причините е подценяването му от наша страна. Мислехме за него като за някакъв пълнеж. Просто място което трябва да минем за да го отметнем от списъка и повече никога да не се върнем. Но както много често се случва , едно си мислим друго става.
Днес отново разходката ни зависеше изцяло от времето. Варианта с резервния план на резервния план ни допадаше. Така че тръгнахме в посока София с няколко подготвени плана за деня. Основен план беше връх Радомир и местни водопади. Втори вариант , връх Ком и местни водопади. Времето на връх Радомир го даваха разкъсана облачност със слънце. За това и на него се надявахме , но в последния момент всичко рязко се смени. Прогнозата от прилична се промени на гръмотевични бури. И все пак надеждата остана в нас и тръгнахме с идеята че отиваме посока Сандански. Малко преди София щеше да е последната проверка и да решим все пак кой връх ще е главния герой за деня.
Стандартно се разбрахме тръгване в 4:00 от вкъщи. Бодри и припрени потеглихме за нашата мила столица. По път се смяхме много. И понеже единия от групата рядко идва с нас се възползвахме да се бъзикаме предимно с него. А той толкова се трогна , че направо заспа на задната седалка. Даже успях и смешна снимка да му направя за да има още с какво да го дразним…
Изгрева традиционно ни хвана на магистралата. Тази сутрин беше прекрасен с ниска купеста облачност. Демек ,бели пухени облачета в които се отразяваше изгряващото слънце. Отблясъците даваха допълнителна дълбочина на целия пейзаж. От което се разсеяхме и пропуснахме момента със снимките. Но пък после направихме красиви пейзажни снимки от скоростната тангента до София. Напоследък , това се оказа много добро и съответно любимо наше място за снимки на изгреви. Малко преди това бяхме проверили за последно прогнозата за деня. Всички наши надежди и блянове за вр.Радомир умряха безвъзвратно. Очакваха се гръмотевични бури. А билен маршрут с такива бури е много лоша идея. За това се насочихме към вр. Ком. Там положението беше много по обещаващо.
Зададох на навигацията ни крайна точка хижа Ком – новата. От където трябваше да започне и пешеходния ни маршрут за изкачване на върха. Всичко беше наред до 15 км преди хижата. Навигацията реши да ни разсъни добре като ни прекара през стар изронен път с следи от асфалт. Това беше направо абсурдно. С колата нямаше как да мине от там , а знаехме че до хижата има хубав асфалтов път. Е това въобще не влизаше в критерия ни за хубав асфалтов път. Спряхме колата, по този път няма да минаваме. От едно известно време колата стана сантиментална за нас и гледахме да си я пазим. Все пак бяхме минали страшно много километри с нея. Така , че беше логично да предпочетем от тук пеша на горе.
Все пак пробвахме отново навигацията. Излезе, че има и друг път през гр. Берковица. Оказа се ,че от там бил правилния или по скоро бих казала парадния път към хижите. По път забелязахме и табелки за хайдушките водопади. Това е екопътеката която щеше да ни е втора цел за деня. Искрено се зарадвахме , че видяхме горе долу посоката на пътеката. Така нямаше после да се лутаме за да я търсим.
В 8:00 паркирахме пред хижата. А там ШОК!!!! Вместо тишина, спокойствие и пеещи птички, заварихме кънтяща сръбска музика , която огласяваше целия балкан. Не беше от нито една от двете хижи Ком. Идваше от някоя друга в околността явно. По път някой от групата успяхме да закусим , но не и шофьорката ни. За това тя извади кутията която си бяхме нагласили и закуси до колата. Ако знаеше как ще я запомнят, никога нямаше да извади тази кутия от колата.
Оправихме се на бързо и потеглихме на горе. Стандартно начало… Пуснахме навигацията, видяхме маркировка и тръгнахме. След 200 метра установихме , че това въобще не е нашата пътека. Разбрали объркването си , започнахме да се въртим за да търсим вярната посока. Едната от групата тръгна на горе , аз в обратната посока, а третия остана по средата и се зачуди в коя посока да потегли. Повикаха ми че са намерили човек и отидох в тяхната посока. Приближавайки отзад , забелязах че човека направо ги водеше до началото на пътеката. Оказа се в последствие , че направо е нахулил нашата шофьорка за дето е изоставила другарчетата си и обикаля наоколо без нас. И накрая взел че я попитал: “А, вие не дойдохте ли току що? Ти ли си момичето с паницата от долу?” От този човек разбрахме също , че навигацията е искала да ни прекара през най-трудната пътека. Тоест директно на горе. От там идваше и объркването маркировка-навигация. Явно навигацията ни беше надценила. За наша изненада , забелязваме тази година, че всички наши познати имат твърде високо мнение за нашите възможности. Което от своя страна ни радва. До скоро бяхме масово подценявани. Всеобщото мнение беше за две неопитни, неподготвени, самозабравили се и не знам още какви кифли, тръгнали да кръстосват горите. Всъщност много малко хора знаеха на какъв принцип организираме разходките си. А то е както често иронично казваме. Тръгваме от долния свят – пещери , паралелно с това средната земя- крепости, кратки екопътеки и водопади , като цяло всичко интересно и достъпно до което се докопаме. И преходно стигнем до върховете. И след обстойната обиколка на България, ще започнем вече доста лежерно да обикаляме местата , които истински са ни харесали и впечатлили.
Нека се върнем на темата вр. Ком. Вече в правилната посока потеглихме с ентусиазъм на горе. Още след първите 200 метра нашата трета дружка попита „Този човек не може ли на ме закара с джипа си до горе“. Съответно ако можехме да го убием с поглед сега щеше да си гори на кладата. Пътеката започва покрай лифта , навлиза в широколистна гора. Минава покрай старата хижа Ком, която прави впечатление с кокетност и атрактивна ограда от стари ски. Определено не остава незабелязана. От там пътеката навлиза в иглолистна гора, като по дърветата има закачени дървени табели с мотивационни послания, някой от които ни допаднаха доста. След около час изкачване през гората, изпълнено с шеги и закачки излязохме на билото. А от там се откри страхотна гледка, бели пухени облачета, наситено синьо небе и безкрайния хоризонт а отдолу се шири гъстата гора. Продължихме още малко нагоре и се оказахме на нивото на облаците. Движеха се бързо. Понякога ни обгръщаха изцяло а в следващия момент се вдигаха за да ни разкрият разкошната гледка. Беше толкова красиво и запленяващо, че не можехме да откъснем поглед и да спрем да снимаме. Минахме покрай разклона за н.Емине и продължихме към финалното ни баирче към върха. Вятъра така завихри облаците, че от едната страха ги вдигна и завъртя обратно така се получи нещо като бяла стена от облаци от едната страна на билото , а от другата се виждаше кристално ясно цяла Берковица. А ние бяхме точно там на границата и виждахме как облаците сякаш се въртяха на едно място като от торнадо и не прекрачваха билния ръб. Това съм го виждала само по снимки по групите и винаги съм искала да го видя на живо. И ето случи се и на живо е още по удивително и възхитително явление. Това беше връх който дълго време неглижирахме, а ето какво представление и подарък ни предостави. Ще остане в списъка с любими места на които ще се върнем. На всяка крачка се спирахме и снимахме, тази красота беше толкова ненаситна. Някак успяхме да се съберем и да изкачим и последните метри. А там на върха нямаше никой, беше си изцяло за нас и имахме цялото време да се насладим и да се наснимаме. То не бяха чупки, стойки , катерене и какво ли още не. Направихме и лека пауза за обяд. Някой добри хора се бяха потрудили и направили изкоп с масивна маса с пейки от които ние се възползвахме. На връщане решихме да минем и през другите възвишения по трасето а именно в.Малък Ком. В началото пътеката е лесна и видима докато се стигне Безименния връх , но от там трасето е изцяло покрито с нисък клек та чак до в.Малък Ком. Но с малко инат и през това се минава. Там бяхме възнаградени отново с поразителни гледки към Берковица , но този път белите пухени облаци бяха сменени със сиви и дъждовни. Контраста определено ни допадна. Колкото и да ни харесваше това място, време беше да поемаме в обратната посока. Слизахме доста бързо на долу и по пътя срещнахме други хора, които тепърва се изкачваха на горе. Ние никога не сме разбирали това късно тръгване. Имаме си едно златно правило „На върха винаги трябва да сме до 13:00 часа. Без значение кой връх и къде са намираме. Планината е непредвидима и винаги трябва да имаме достатъчно време за да се върнем по светлите часове. “След цялото мотане и снимане бяхме на хижа Ком към 13:50 за да си вземем печат 34 от НТО.
От хижарят получихме допълнителна информация за Хайдушките водопади. И вече с не толкова бодра крачка потеглихме в указаната посока. Началото на пътеката се намира до неработеща фабрика. Пътят е стар изронен асфалтов път. За това решихме да оставим там колата и да продължим следващите 5 км пеша. Пътят е в лошо състояние но за някоя високопроходима кола не би бил проблем. Като цяло не знаехме колко са водопадите, никъде не намерихме такава информация но и като цяло не е кой знае от какво значение. В последствие се оказах два малки водопада непосредствено до пътя и почти един до друг. До тях има изградена дървена беседка за отдих и барбекю. По продължение на цялата пътека виждахме останки от беседки и пейки. Жалко е че нищо не се поддържа. Някой нещо направи и до там, после поддръжка нулева и всичко заминава за отрицателно време. За първи път ни се увидя пътека. Стори ни се ужасно скучна и монотонна. Стигайки водопадите не бяхме особено впечатлени. Да не кажа даже никак. Има къде, къде по хубави и по лесно достъпни и по близо до нас. Това не ни попречи да си направим поредната смешна фотосесия, но бързо се изнесохме от там . По пътя малко ни и поваля , но и това не беше проблем, бяхме въоръжени с дъждобрани. Това са поредните отметнати като посетени водопади от нас, но в черната графа за такива които няма да повторим.
В 18:00 поехме към Габрово. Вече много уморени, но доволни от видените гледки.