01 март 2020
- Начална точка: с.Тъжа
- Времетраене: 5 часа в посока
- Разстояние: 20 км в посока (15 км ако се съкращава)
- Трудност: лесно
- Маркировка: добра
- Височина на водопада: 72 метра
Дългоочакваният момент бе дошъл. По план това щеше да ни е най-дългият преход в километри, но общо взето бе доста лек като натоварване. Първоначално щяхме да сме трима , но третия абдикира има-няма 10 часа преди тръгването. Още в 5.40 сутринта потеглихме към прохода Шипка. Началото на трасето започваше от село Тъжа, в което пристигнахме в7.10ч. Все още не бе сигурно, че ще направим този преход, защото наистина беше доста дълъг- около 4,5 часа в посока или 20 км в посока. Подчертавам думата “ посока”, защото бе важна и ключова, но за това ще обясня след малко.
В 7.20ч. вече преминахме благополучно през с.Тъжа. Разбрахме, че там основното население са роми и имахме леки опасения за сигурността си. От там се устремихме към Русалийския проход, като в началото му трябваше да паркираме по план. Очакваше ни кофти изненада – едно доста голямо куче, пазач на стадо крави. На няколко метра от прохода имаше две ферми. Решихме да продължим с колата още малко нагоре, въпреки ужасната настилка или по-точно липсата на такава. Ако се чудите дали може да се мине с автомобил , бих отговорила категорично, не! Пътят бе разоран с огромни дупки и камъни. Може би, би било възможно за джипове и високопроходими превозни средства. След още няколко мъчителни метра с колата, започнаха да изскачат още кучета. Ядосахме се, защото навсякъде се мотаеха свободно пуснати, които често биваха агресивни. Независимо, че бе туристически район, тези животни се разхождаха безстопанствено. В нашият случай бяха 4,5 и все огромни, но уви, вече не можехме да продължим с колата и трябваше да паркираме. Естествено в колата винаги имахме един прекрасен сап, просто за всеки случай, знаеше ли човек… Слязохме и го грабнахме преди да поемем нагоре по пътеката. За наша радост кучетата не ни отразиха особенно и изчезнаха. Предвидливо оставихме сапа на първата отбивка, в случай, че на връщане ни потрябва пак.
Още в началото имахме възможността за избор на трасе към Кадемлийското пръскало. Единия вариант бе да вървим по „пътя“ на целия Русалийски проход или по туристическата пътека, която значително щеше да намали километрите. Решението го взехме по път, след като огледахме двата варианта. Съответно избрахме екопътеката с по-краткия, но по-стръмен терен. На тази височина за късмет снега се бе стопил. И изведнъж получих миг на просветление – разстоянието което трябваше да изминем бе 20 км в посока. В посока! Не общо! Общо се очертаваха около 40 км. В погледа ми със сигурност се четеше шок! Ужас! Изумление! . През цялото време се заблуждавах, че това щеше да е дължината на целия преход. Бях се доверила напълно, без да чета накъде отивам. Осъзнах колко съм се прецакала, но нямаше връщане назад.. Като се замислих, реализирах , че ми беше казана общата продължителност на прехода в часове (10 часа) и километрите в едната посока. Явно така се бях подвела. Хм , ето защо третият от групата се бе отказал, а аз някак не бях асимилирала тази информация.Установих, че дори в Интернет нямаше точна индикация за километрите, но както и да е …. Все пак преглътнах шока и продължихме нагоре.
Започнахме да подсичаме серпентините от втората, понеже първата бе много по-стръмна и рискова. През цялото време се бъзиках как хитро ме бе подлъгала моята дружка да тръгнем на 40 км преход за ден. На едно изравнено място, малко преди да подсечем поредната серпентина, се подхлъзнах и изхрущя дясното ми коляно, което винаги бе проблемно. Наскоро бях разтегнала кръстни връзки и току-що се бях възстановила. Обзе ме съмнение дали ще продължим, защото наистинаме ме заболя много. Успях да се завлека до една пейка наблизо. За моя радост, след 2 минути ме отпусна и реших ,че така или иначе, стигнали до тук нямаше вариант да се откажем. Казах, че продължаваме бавно нагоре, пък каквото стане.
Горе-долу от колата до хижа Русалка стигнахме за 2 часа, след всички перипетии. Като влязохме в хижата, ни посрещна една жена крещейки накъде сме тръгнали. Бяхме много изненадани, но се оказа, че самия и глас беше на човек, който се кара. Всъщност се оказа много мила и отзивчива. След като и отговорихме, че сме тръгнали към Кадемлийското пръскало, тя ни се скара най-чистосърдечно, тъй като бяхме по нейни думи с „маратонки“, а предния ден валяло сняг с навявания. Ние подчертахме , че сме с туристически обувки , макар и от среден клас. Помолихме я да ни направи кафе и влязохме вътре да изчакаме. Там имаше само двама мъже които, обсъждаха разходка с джипа си нагоре. Това беше добре, защото щяха да ни направят коловози, в които да вървим по-лесно.
Направихме 15 мин почивка, в която хапнахме и си изпихме кафето. Хората с джипа бяха потеглили, а малко след тях и ние. С всяка крачка снегът ставаше все по-дълбок. На места бе около метър, но общо взето вървяхме добре в пресния коловоз. Малко по- нагоре се намираше хижа Триглав, но на разклонението за нея решихме на отиване да минем отдолу за по-напряко към Кадемлийското пръскало и да се качим до хижата на връщане. В последствие се оказа много добро решение, но по-нататък ще обясня защо. Някъде там, настигнахме изоставения джип, а хората бяха продължили пеша. Първоначално помислихме, че и те ще ходят до пръскалото, но скоро установихме грешното си предположение. Малко след това ги срещнахме и ни казаха, че ходили до скални образувания, които ни препоръчаха да видим. Отидохме все пак , но не бяхме впечатлени. Оттам продължихме още три, четири километра до пръскалото, вече стабилно нагазили в снега. В този момент съжалихме, че не си бяхме взели гетите – така си стояха нови, прибрани с етикетите. Защо въобще ги бяхме купили, като не ги ползвахме, но пък знае ли човек утре какво щеше да ни скимне. Като цяло не беше кой знае какъв проблем, защото се оказа че нашите „маратонки“ ни бяха запазили краката достатъчно сухи. Пък и в случая, най-важното бе да стигнем заветната цел и малко сняг нямаше да ни спре. И така, от колата до там бяха изминали 5 часа, с всички почивки и препятствия. Изведнъж пред нас се разкри една наистина вълшебна гледка на пулозамръзналото Кадемлийско пръскало. В последствие, като проверихме траковете, се оказа, че като сме подсичали почти всички серпентини, сме съкратили трасето на 30 км. След стандартната фотосесия на чаши с вино, щеки и селфита, последва още газене на сняг, падане и малко смях.
После бавно поехме в обратна посока . На връщане се отказахме да се отбиваме в хижа Триглав, понеже трасето бе доста стръмно, а снега дълбок до кръста. Видимо само един човек бе направил опит да мине от там. За това минахме по вече отъпканата пътека от нас самите към хижа Русалка. Искахме да изпием по един топъл чай и да покажем на жената, с която се бяхме запознали, че все пак сме здрави и читави, независимо от неподходящите „маратонки“. Слизането от пръскалото до колата с всички почивки, (в хижата загубихме половин час, тъй като побъбрихме с хижарката) го направихме за четири часа. Ако не беше проблемното ми коляно, със сигурност щеше да е по-бързо, но имахме предостатъчно време и нямаше за къде да бързаме.
На последната серпентина прибрахме и сапа, с който се въоръжихме отново, но не бе необходимо, тъй като нямаше и следа от кучета. Качвайки се в колата установих, че съм забравила тефтера, в който описвахме нашите приключения. Потърсихме на първата бензиностанция да купим нещо подобно, но без успех. Разочаровани щяхме да си тръгнем, когато в последния момент жената ни повика обратно. Попита ни дали ще ни свършат работа касови бележки. След кратко учудване наблегнахме, че ще ни трябват доста бележки и тя ни извади 4 тестета с по 10 огромни бележки забодени с телбот! Зарадвахме се неимоверно на този мил жест от нейна страна. Доказателство, че все още се намират добри хора! Това ще го запомним завинаги, защото бе израз на щедрост в подходящия момент.
И така, по напред по пътя спряхме в едно крайпътно заведение да хапнем топла храна. Поискахме и химикал, а момчето също така отзивчиво, като жената от бензиностанцията веднага ни услужи. Чудесен завършек на деня. Вечеряхме в крайпътно заведение, с чужд химикал в ръка, описвайки този ден върху тесте с чужди касови бележки.
Щастливи , доволни и преяли се прибрахме.
