6 май 2021год
Стобски пирамиди
- Начална точка: село Стоб
- Трудност: стръмна пътека
- Времетраене 30-40 мин средно темпо в посока
Мелнишки пирамиди и манастир света Богородица Спилеотиса
- Трудност: стръмна пътека
- Времетраене: 20 мин в посока
- Начална точка: гр. Мелник
Най- после тръгваме към Мелник с цел да посетим един от десетте първенеца на България, а именно вр.Радомир в планина Беласица. Преди това имаме цял ден път от Габрово и малко свободно време в Мелник. За това решихме да уплътним с едно две интересни места. Като за начало стартирахме в 5:30 от вкъщи. Забелязвам, че с годините ми става все по трудно да ставам толкова рано, но въпреки това в 5:30 бях готова, изпила конска доза кафе и строена с куфарите на портата.
Първата ни спирка беше Стобски пирамиди, едно мое любимо място. Ако някой ме пита защо, нямам отговор. Просто много и харесват, някак ми действат успокояващо, а и липсата на масов туризъм ми допада. На паркинга винаги има много дружелюбни кучета. Ескортират ни до горе и обратно. Като цяло на тази пътека гледам винаги рано сутринта да стартираме, че горе е много открито и става голям припек и от там доста неприятно. Така и сега някъде към 9:10 паркирахме колата. За мое учудване, кучетата ги нямаше, а ние бързахме да се качим на горе, че започваше да става неприятно горещо. Както винаги нагоре е избягваме и да все още си ми харесва и ми въздейства. Пътеката е стръмна във влажно време сигурно ще е бая хлъзгаво. Но пък има тук там пейки за почивка. Няма маркировка, но пътеката е отъпкана, на места се разклонява но всички отклонения се събират на едно. А ако си имаш и водач от местната глутница със сигурност няма как да се объркаш. На места пътеката е доста тясна и има отвесни и опасни участъци, на които са се погрижили да има дървени парапети. Има само едно място където трябва да се покатери човек по няколко по големи камъка. Малко след това е и края на пътеката с панорамна гледка към поредната бездна от естествени пирамиди. Времето за връщане е два пъти по- малко. Някъде по средата на слизането ни срещнахме и дава мои стари познайници. Миналото лято бяха две кутрета които ни ескортираха и в двете посоки , а днес го играеха посрещачи. Слязоха с нас до колата в очакване да намажат с малко храна. Така и стана. Имахме само две банички и братски си ги разделихме всички или поне кой до колкото успя да се докопа. На паркинга се присъедини и дядката- водача на глутницата. Може би наистина много рано бяхме дошли и те са спали по времето в което ние сме тръгнали нагоре, но ето сега задружно видяхме сметката на баничките…
Продължихме в посока Мелник. Температурите се вдигаха осезаемо, а гледките започнаха да стават все по красиви. Прекрасният Пирин сякаш поръсен с пудра захар се извисяваше величествено вдъхвайки страхопочитание, но за сега ще трябва да го подминем и да се отправим към друг голям баир.
Пристигнахме в 12:00 в гр.Мелник. беше рано за настаняване, но решихме да си пробваме късмета. Хотела ни се намираше съвсем в началото на града, на главния път. Добре, че се отбихме, стаята която ни бяха отделили беше свободна. Разтоварихме се на бързо и решихме да се разходим по центъра. Тоест по двете успоредни улички на които всички винарите излагат стоката си. При предното ми идване имаше толкова много производители изложили на тараби стоката си и от всякъде ни връчваха по някоя чаша за да дегустираме вината. Че накрая само докато стигнем до края на улицата вече бяхме сме омотали, а трябваше да се върнем през другата улица със също толкова много тараби. Беше тежка разходка, след края бях готова просто да си легна. Този път тарабите бяха доста по- малко, да не кажа почти никакви. Надявам се , че е защото беше началото на сезона и след седмица, две нещата ще седят по друг начин. Единственото нещо дето ме дразни в този град е, че двете улички на които всички туристи обикалят с цел да си напазаруват нещо или да хапнат в някое от многото ресторантчета са разбити, прашни и постоянно минават коли. А от тях се вдигат облаци прах, който обгръща всички хора и продукти. Този факт не ми пречи да харесвам района, природата и местните хората, просто се надявам един ден да измислят някакъв вариант това да се ограничи.
Та като казах за местните ресторантчета, дилемата ни беше следната. Първо да обядваме някъде или да дирим пътеката за Мелнишките пирамиди. Като се позамислихме, пирамидите спечелиха. Само като си представа как с пълно стомаси трябва да катерим някой баир и зле ми става. Та информацията което намерих в интернет беше доста противоречива и честно казано се обърках много. За това реших да разпитвам на около, но се оказа, че никой не може да ме упъти или поне аз не случвах на точните хора. Едно от нещата, които четох е че накрая на улицата с тарабите има стръмна пътека на горе. Ами така да бъде! Отправихме се към края на прашната улица. Там попаднахме на табела със стрелка към тясна пътечка с надпис „300 стъпала“. Какво пък ? 300 стъпала не са кой знае какво. Обаче в жегата си е малко кофти изживяване, добре че имаше дръвчета под които да се крием на сянка докато поемем въздух. Оказа се, че пътеката е много тясна и стръмна, но с чести почивки и инат не е кой знае какъв проблем. На върха излязохме на открито. Леле, какво жарко слънце..! Пътеката се разклонява на ляво и на дясно. Ние тръгнахме на ляво, че по отъпкана беше. Излязохме на място на което някога е имало параклис но е бил разрушен. В последствие са построили друг много по нов. А гледката? Каква гледка само! Удивителна е! Определено 300 стъпала си заслужават. Цял Мелник е в краката ти , а насреща панорамна гледка на мелнишките пирамиди. Гледка оставяща те без дъх. Върнахме се до разклонението и поехме малко и по дясната пътека , но ни стана много горещо и решихме да се върнем. После разбрах, че водела към останки на крепост. Със сигурност това не беше пътеката която търсехме, но си беше крайно задоволителна.
Беше станало време за късен обяд преди следващата ни цел. Там си имам любимо ресторантче и се отправихме натам. Даже и резервация за следващата вечер си направихме, че иначе шанса ни е нулев да се вредим.
След прекрасния обяд, който ни сервираха, беше време да се отправим към Роженския манастир – намира се на 7 км от гр.Мелник. пътят е доста стръмен и с доста завои, но за сметка на това пък е достатъчно широк за да се разминават колите. Пред самия манастир има паркинг и две три сергии. Това е един от малкото манастири които не разрешават циганията да влезе вътре и запазват автентичността си и пълната тишина на територията на манастира. Разбирам , че повечето манастири се издържат от продажбата на всякакви сувенири, гривнички и дрънкулки, но определено не смятам че е редно цялата тази цигания да превзема всичко наоколо.
Роженския манастир е много добре поддържан. Създадената атмосфера е някак успокояваща и одухотворяваща. Тук там има табелки с надписи молещи за тишина. Самата църква е много добре изографисана и отвън и отвътре. Цялостното усещане е много умиротворяващо.
За днес не предвиждахме повече дестинации. Трябва ни повечко време за почивка, че нали на следващия ден от рано ще атакуваме връх Радомир в Беласица…